За установяването на незаконно придобито имущество от държавата в лицето на КПКОНПИ
За 18 години /към датата на написване на настоящата статия/ в България са приети три закона, посветени на т.нар. „гражданска конфискация“. Това са ЗОПДИППД от 2005 г. /отм./, ЗОПДНПИ от 2012 г. /отм./ и сега действащия ЗПКОНПИ – обнародван в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., наричан по – долу Закона.
Законодателят и в трите закона прогласява една основна цел - защита на обществения интерес чрез предотвратяване на възможността да се придобиват облаги по незаконен начин. Неписаната цел на закона е и по този да осигури усещането за справедливост сред членовете на обществото.
Негативното в случая обаче е как държавната институция КПКОНПИ прилага закона. Дали действително цели постигане на прокламираните в закона цели или под прикритието на закона се цели да се симулира дейност, за да се вижда, че дадената институция работи. Светъл пример в това отношение е установяването и отнемането на незаконно придобито имущество от КПКОНПИ.
Съгласно чл. 2, т. 3 от Закона, същият има за цел защита на интересите на обществото чрез предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него. В чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 са посочени едни от основните принципи при прилагането на закона от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по – долу Комисията. Тези принципи са: законност, прозрачност, независимост, обективност и безпристрастност, както и зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите.
Именно от неправилното /дали нарочно или не/ прилагане на част от тези принципи, тези за обективност и безпристрастност, както и зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите идва и грешното прилагане на закона именно от лицата, които са назначени да съблюдават неговото спазване, а оттам и недоверието на хората в институциите, та ако щете и в цялото правителство.
Крещящ пример за неспазването от Комисията на законодателно установените в чл. 4 ЗПКОНПИ принципи е установяване на незаконно придобитото имущество. Ето какво имам предвид:
Съгласно чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от Закона Комисията образува производство за отнемане на придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че то е незаконно придобито. Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
От логическия анализ на посочената разпоредба следва, че за да се стигне до производство Комисията трябва:
1. Да образува проверка;
2. Да установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице – понятието „значително несъответствие“ е регламентирано в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, където се сочи, че "Значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период;
В чл. 5, ал. 1 от Закона е посочено, че за незаконно придобито имущество /чл. 1, т. 2/ се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.
В чл. 148, ал. 1 ЗПКОНПИ е посочено, че незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване. В пояснение на ал. 1, в ал. 2 на същата разпоредба се сочи, че имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване, както следва:
1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по пазарна стойност;
2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа - по пазарна стойност;
4. превозните средства - по пазарна стойност;
5. останалите движими вещи и права - по пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации - по пазарна стойност, а когато тя не може да бъде определена - по счетоводни данни.
Иначе казано, логиката на закона изисква да се образува проверка, в която да се вземат доходите и разходите за придобиване на имущество така както те реално са направени – например обективирани в договор за покупко-продажба и в случай, че се установи „значително несъответствие“, да се пристъпи към отнемане на имуществото, но вече оценено по пазарна стойност.
Как обаче Комисията прилага закона:
Още при започване на проверката и по – конкретно при установяване на значителното несъответствие Комисията взема предвид не реалната стойност, на която дадена вещ е придобита или отчуждена и която стойност е обективирана в договор, а нейната пазарна стойност.
В пример това би се изразило по следния начин:
Пазарната цена на дадена вещ е 1 000, 00 лева. Да, но проверяваното лице е имало 500, 00 лева и се е договорило с продавача да закупи вещта именно за 500, 00 лева. Комисията обаче казва, че от проверяваното лице трябва да се отнеме пазарната стойност, а именно 1 000, 00 лева. След известен период от време проверяваното лице е продало вещта за 750, 00 лева. Комисията обаче сочи, че към датата на продажбата вещта вече е струвала 1 500, 00 лева и тъй като лицето не е имало сумата от 1 000, 00 лева за закупуването на вещта, а я е придобило и впоследствие отчуждило, то от него трябва да се отнеме и сумата от 1 500, 00 лева.
На практика, от сделките проверяваното лице е получило доход в размер на 250, 00 лева /500, 00 лева е разходвало за покупката, а е продало вещта за 750, 00 лева/. В случая обаче Комисията претендира от него да се отнемат 2 500, 00 лева /не е имало 1 000, 00 лева за покупка, които следва да му бъдат отнети и следователно трябва да му се отнеме и сумата, за която е отчуждил вещта + 1 500, 00 лева/. Така за период от 10 години, който е предмет на проверката по силата на чл. 112, ал. 3 ЗПКОНПИ, ако проверяваното лице е придобило два леки автомобила за сумите от по 30 000, 00 лева, при пазарна цена от 40 000, 00 лева, а ги е отчуждило за сумите от по 40 000, 00 при пазарна цена от по 50 000, 00 лева, то само на това основание и без да се вземат други придобивания и отчуждавания, ще е налице „значително несъответствие“, респективно основание за отнемане на незаконно придобито имущество.
Горепосочената порочна практика обаче не съответства на първо място на принципите на обективност и безпристрастност при извършването на проверката, очертани от законодателя и залегнали в самия закон. На следващо място, тази практика на КПКОНПИ не съответства на други редица принципи, които вече са утвърдени през годините както в законодателството, така и в съдебната практика. Именно поради тази причина порочното установяване бива и ще бъде отхвърляно като незаконосъобразно от съдилищата в Р. България.
Ето защо, за да могат хората да повярват в институцията и по – конкретно в това, че тя защитава обикновения човек като не дава възможност на друг да се обогатява незаконосъобразно, КПКОНПИ трябва не само да отчита дейност, а да започне да прилага закона така както последния повелява и то спрямо всички.